Как мога да задавам игралните пускови опции?

Игралните пускови опции могат да бъдат използвани за промяна на настройките, преди стартирането на дадено заглавие. Пусковите опции позволяват на потребителя да замести вътрешните настройки на играта. Това е ефективен метод за възстановяване от несъвместими видео настройки, както и за отстраняване на широк спектър от неизправности.

Тази статия покрива задаването на игрални пускови опции в Steam „Библиотеката“. Също така могат да бъдат задавани, при създаването на пряк път за играта и чрез „Задаване на пускови опции в Steam“ за него.

Задаване на пускови опции:

1. Отворете своята Steam библиотека;
   
2. Кликнете с десния бутон на мишката върху заглавието на играта и изберете „Свойства“;
   
3. В раздела „Общи“ ще намерите секцията „Пускови опции“;
   
4. Въведете пусковите опции, които желаете да приложите (уверете се, че разделяте всеки код с интервал);
   
5. Затворете прозореца за „Свойствата“ на играта и я пуснете.
   

Често срещани пускови опции

Много конзолни команди могат да функционират като пускови опции, когато им добавите „+“ отпред, но някои от тях не могат да се използват по този начин. Най-често използваните пускови опции са изредени по-долу.

• -autoconfig — Възстановява настройките за видеото и производителността към тези по подразбиране за настоящия засечен хардуер. Игнорира настройките във всякакви .cfg файлове, докато този параметъра не се премахне;
• -dev — Включва режима за разработчици. Също така преустановява автоматичното зареждане на фоновите карти и спира диалоговия прозорец при изход;
• -condebug — Записва хронология на всичко изведено от конзолата в текстовия файл „console.log“;
• -console — Стартира играта с включена конзола за разработчиците;
• -toconsole — Стартира двигателя директно в конзолата, освен ако е посочена карта с „+map“;
• -dxlevel [ниво] — Налага определена версия на DirectX, когато пускате играта. Това е полезно ако графичният Ви хардуер е по-стар и има значително по-добра производителност на по-ранни версии на DirectX. По-долу са най-често срещаните използвани режими:
  
  
  • -dxlevel 80
  • -dxlevel 81
  • -dxlevel 90
  • -dxlevel 95
  • -dxlevel 98

    Предупреждение:

    Игрите ни вече не поддържат DirectX 7 като пускова опция. Употребата на това може да предизвика сривове. Ако използвате „-dxlevel 70“, уверете се, че сте я премахнали от своите пускови опции.
• -fullscreen — Налага двигателя да стартира в режим за пълен екран;
• -windowed или -sw — Налага двигателя да стартира в режим за прозорец;
• -16bpp или -32bpp — Налага избрания цветови режим (битова дълбочина) само за GoldSource;
• -w [ширина] — Налага двигателя да стартира в резолюция, зададена към съответната [ширина];
• -h [височина] — Налага двигателя да стартира в резолюция, зададена към съответната [височина]. Не е нужно тази пускова опция да се задава редом с -w. Стойността за ширината ще се определи автоматично от тази за височина;
• -refresh [честота] — Налага определена честота за опресняване;
• -heapsize [килобайтове] — Посочва размера на оперативната памет (в килобайтове), който ще се използва от играта;
• -nocrashdialog — Потиска определени необработени грешки „Memory could not be read“ („Паметта не може да бъде прочетена“);
• -novid или -novideo — Когато зареждате играта с този параметър, интро видеото на Valve няма да се изпълнява;
• -lv — Включва някои опции за намалено насилие в Left 4 Dead;
• -sillygibs — Включва намаленото насилие за Team Fortress 2.

Пускови опции относно коригирането на нивата за детайл и графичното рендиране

• +r_rootlod № — Коригира детайлите на моделите, където № е 0 за високи, 1 за средни, а 2 за ниски;
• +mat_picmip № — Коригира детайлите на текстурите, където № е 0 за високи, 1 за средни, а 2 за ниски;
• +mat_reducefillrate № — Коригира детайлите на шейдърите, където № е 0 за високи, а 1 за ниски;
• +r_waterforceexpensive № — Коригира детайлите на водата, където № е 0 за ниски, а 1 за високи;
• +r_waterforcereflectentities № — Коригира отразяващата способност на водата, където № е 0 за ниска, а 1 за висока;
• +r_shadowrendertotexture № — Коригира детайлите на сенките, където № е 0 за ниски, а 1 за високи;
• +mat_colorcorrection № — Коригира корекцията на цвета, където № е 0 за ниска, а 1 за висока;
• Режими за филтриране:
  • +mat_trilinear 0 — Използване на билинеарен режим (изискващ най-малко системни ресурси);
  • +mat_trilinear 1 — Използване на трилинеарен режим (изискващ малко повече системни ресурси);
  • +mat_forceaniso № — Използване на трилинеарен режим (където № е 2, 4, 8 или 16 — по-високи нива на филтриране, изискващо още системни ресурси).
• +mat_hdr_level № — Коригира ефектите за широкоспектърното осветление (High Dynamic Range/HDR), където № е 0 за „Изкл.“ (изисква най-малко системни ресурси), а 2 за „Пълно“.