Използвайте най-високата честота за опресняване на монитора Ви

Компютърните екрани често разполагат с различни „режими“. Всеки режим представлява различна комбинация от настройки като „резолюция“ (броят пиксели на екрана) и „честота за опресняване“ (броят различни изображения, които екранът може да показва в секунда). По-високите честоти за опресняване водят до по-плавно изглеждащо движение. Поради тази причина играенето на CS2 се препоръчва в режим с най-високата честота за опресняване, поддържана от Вашия екран.

Проверете повторно честотата за опресняване на монитора Ви в настройките

Ако притежавате екран с висока честота за опресняване, възможно е всъщност да не го използвате в режим на най-високата такава. Когато играете CS2 в прозорец или на цял екран в прозорец, честотата за опресняване се определя от системните Ви настройките на екрана. Ето например в Windows 10 тази настройка може да бъде намерена в „Advanced display settings“ („Разширени настройки на дисплея“).

Използвайте NVIDIA G-Sync или AMD FreeSync, ако можете

Екраните традиционно идват с фиксиран брой поддържани режими, а смяната им е бавен процес. Ето например, ако даден екран е в 60 Hz режим, пуснатата игра трябва последователно да рендира нов кадър на всяка 1/60 от секундата. Ако не може да рендира нов кадър навреме, екранът ще бъде принуден да показва предходния такъв отново, което води до преживяване, което прилича на 30 Hz режим. Може да бъде много смущаващо, когато дадена игра изглежда така, сякаш редува между 60 Hz и 30 Hz.

Много съвременни игрални екрани разполагат с характеристики, наречени „NVIDIA G-Sync“ и/или „AMD FreeSync“, които адресират този проблем. Когато тези характеристики са включени, екранът Ви може автоматично да променя своята честота за опресняване в движение, така че да съответства на сигнала, който получава. Ето например, ако Вашият екран работи в 60 Hz режим, но сте включили NVIDIA G-Sync или AMD FreeSync, тогава пуснатата игра, може да рендира при 59, 58 или 57 к/сек. и т.н., а дисплеят автоматично ще променя своята честота за опресняване, така че да съответства на играта. Това може да направи игралните кадри да изглеждат плавни, дори когато не могат постоянно да отговарят на посочената честота за опресняване на режима на екрана.

Ако честотата на кадрите за дадена игра е над посочената такава за опресняване на режимите на екрана, тогава тези характеристики нямат ефект, но не би трябвало и да навредят на нищо. Поради тези причини препоръчваме да ги включвате, когато е възможно.

Как да включа NVIDIA G-Sync

Ако използвате NVIDIA видеокарта и екран, който поддържа NVIDIA G-Sync, това може да бъде включено извън играта, използвайки „NVIDIA Control Panel“ („Контролен панел на NVIDIA“). Обърнете внимание, че в зависимост от Вашия екран е възможно да се наложи да поставите отметки в няколко полета.

Също така обърнете внимание, че при някои системи е възможно G-Sync да въведе визуални неизправности, когато играете в прозорец, но не на цял екран.

Нужно е да рестартирате CS2, след като направите тези промени.

Как да включа AMD FreeSync

Ако използвате AMD видеокарта и екран, който поддържа AMD FreeSync, това може да бъде включено извън играта, използвайки приложението „AMD Software“ („AMD софтуер“).

Нужно е да рестартирате CS2, след като направите тази промяна.

Ако използвате NVIDIA G-Sync, трябва също да ползвате верт. синхрон и NVIDIA Reflex

Пускането на игра при честота на кадрите, по-висока от тази за опресняване на екрана Ви, има редица недостатъци. Най-очевидният е „разкъсването на екрана“. Това се случва, когато екранът получи нов кадър от дадена игра насред опресняване. Горната половина на Вашия екран ще показва един кадър, докато долната изобразява друг.

По-малко очевиден проблем са „мини насичанията“. Когато честотата за опресняване на някой екран е по-ниска от тази на кадрите в играта (напр. екран, който рендира при 60 Hz, докато заглавието рендира при 70 к/сек.), играта ще рендира даден кадър, преди дисплеят да е способен да го покаже. С течение на времето екранът и играта започват да се разминават помежду си, докато евентуално играта рендира два поредни кадъра, преди дисплеят да може да Ви покаже един. Резултатът от това е „мини насичане“, при което изглежда така, сякаш играта прескача с един кадър напред.

Много игри разполагат с настройка, наречена „Верт. синхрон“, за да разрешават тези проблеми. Верт. синхрон принуждава дадена игра да „заспи“, след като е приключила един кадър до следващото опресняване на екрана, което спомага за синхронизирането на честотата на кадрите на играта с тази за опресняване на дисплея. Това обикновено елиминира както разкъсването на екрана, така и мини насичането.

Верт. синхрон има един значителен недостатък, когато играта е „спяща“, тя не обработва въвеждане от мишката и клавиатурата. Вместо това тези събития за въвеждане се поставят в опашка, така че да се обработят при следващия кадър. Резултатът от това е по-висока латентност при въвеждане (времето между събитие за въвеждане и изминаващото време, докато го видите отразено на екрана).

Тази добавена латентност при въвеждането от верт. синхрон, може да бъде елиминирана, ако също така включите NVIDIA G-Sync и NVIDIA Reflex. NVIDIA Reflex е опция при много NVIDIA видеокарти, която понижава латентността за въвеждане. Това се осъществява чрез вмъкване на интервал на „заспиване“ преди обработката на въвеждане. Което означава, че играта разполага с повече време да събере последното въвеждане, преди да рендира следващия кадър. Тъй като интервалът на „заспиване“, който NVIDIA Reflex вмъква, е приблизителен, има възможност играта да пропусне крайния срок за опресняване на екрана, което би довело до насичане. Но ако също така сте включили NVIDIA G-Sync (вижте по-горе), Вашият екран автоматично ще се коригира, за да съответства на ефективната честота на кадрите и няма да изпитате проблем с насичане.

Поради всички тези причини препоръчваме да включите едновременно верт. синхрон, NVIDIA G-Sync и NVIDIA Reflex, когато всичките три характеристики са достъпни. Моля, обърнете внимание, че включването на всичките три настройки ще ограничи честотата на кадрите до малко под тази за опресняване на монитора Ви. Това е по предназначение. Обикновено тази комбинация от настройки предоставя най-плавната и най-ниската латентност за въвеждане.

CS2 може да засече кога тази конфигурация е достъпна при стартиране, но не я използвате. Ще получите изскачащо известие с редица опции. Натискането на бутона „Прилагане на промените“ автоматично ще приложи препоръките: